Des pommes du paradis

Comme au temps de l’enfance le rêve m’était doux :

ce n’était pas une chambre à la campagne qui m’abritait,

je dormais dans le fossé bordant la Voie lactée

toute pavée de pommes du paradis.

De quel côté m’en allais-je, moi qui sais désormais

que les hommes ici-bas ne sont pas

tentés par les mystères de l’infini : oh non !

ce sont plutôt les aiguillons des souvenirs qui les poussent en avant !

J’allais encore me réveiller et emprunter

ce chemin qui ne mène nulle part...

Mais je dormais et dehors par ce matin ensoleillé

les arbres alignaient leurs ombres le long de la route —

échelle échappée de la charrette surchargée de l’automne —

pour m’empêcher de tomber du haut de ce rêve si beau.

Kiril Kadiiski

Poems - Poèmes

Traduits du bulgare par Sylvia Wagenstein

et Nicole Laurent-Catrice en collaboration

avec l'auteur

Presses Universitaires St. Clément d'Okhrid, 2006

The apples of paradise

When I was a child, sleep came to me sweetly:

Although not in my room in the country.

I slept in a ditch by the Milky Way

Which was paved with apples of paradise.

Where was I going, that little boy, before I knew

That people on earth have no time

For the secrets of the infinite: oh no!

Memories run after them, pricking them with needles!

I planned to go on dreaming, following

The road to nowhere…

But I was asleep, and outside, the sun was shining

And shadows of trees were lining up along the road —

Like a ladder fallen from autumn's overburdened truck;

Preventing my fall from those lovely heights where I slumbered sweetly on.

ЯБЪЛКИ ОТ РАЯ

Като през детството ми сладък бе сънят:

не бе ме приютила сякаш проста селска стая,

а спях в канавката край дъхавия Млечен път,

павиран с ябълки от рая.

Къде ли бях поел, аз, който вече зная,

че по земята хората вървят,

не толкова, че с тайни мами ги безкрая;

о, не — отзад остените на спомените ги бодат!

Пак щях да се събудя и да хвана

по оня път, по който никой никъде не стига...

Но спях сега и в слънчевата утрин вън

дърветата редяха сенки по шосето — стълба, изтървана

от претоварената есенна талига:

за да не падна от върха на тоя хубав сън.

Кирил Кадийски